„Да запазим каквото може“ звучи икономично, докато не започнете да плащате за ограниченията
Старият код има стойност само ако продължава да намалява работа. Ако всяка нова секция изисква patch, всяка версия на PHP е риск и никой не иска да докосне checkout-а, това вече не е актив — това е дълг.
От другата страна, изцяло нов build също може да е ненужен. Ако CMS-ът е здрав, content model-ът е добър и проблемът е основно UX/визия, разумният редизайн може да запази стабилната основа.
Решението се взима по пет оси, не по възрастта на сайта
Сайт на седем години може да е технически по-здрав от сайт на две. Гледаме конкретни сигнали.
- Може ли stack-ът да се обновява безопасно?
- Колко custom patches държат системата жива?
- URL и content архитектурата заслужават ли да бъдат запазени?
- Интеграциите документирaни и поддържани ли са?
- Колко струва една типична промяна днес?
SEO не е аргумент да пазим стария сайт — аргумент е да пазим правилните сигнали
Може да сменим целия frontend и пак да запазим органичната стойност, ако миграцията е планирана. URL map, 301 redirects, canonical, съдържание, internal linking и backlinks имат значение; конкретният стар template няма SEO сантиментална стойност.
Най-опасният вариант е нов сайт, който изглежда отлично, но е публикуван като празен нов домейн вътре в същия домейн — с променени URL-и и без migration plan.
Кога ние бихме казали „не правете редизайн“
Ако основният проблем е офертата, продуктовото позициониране или липсата на съдържание, новият UI само ще направи неяснотата по-красива. Същото важи, ако трафикът е нулев, защото няма distribution — дизайнът не е заместител на маркетинг.
Редизайн има смисъл, когато знаем какво трябва да се промени в поведението на сайта и имаме критерий да го проверим след launch.
Добрата миграция завършва с по-малко бъдещи зависимости
Целта не е само да изглеждаме по-добре на launch day. Целта е екипът след шест месеца да може по-бързо да публикува, измерва и променя. Ако новата система е по-сложна за ежедневна работа, сме решили грешния проблем.
